Втори „Б“ клас е пъстър клас. В него има толкова много различни деца. Всяко от тях носи своите хубави черти. Разбира се, както и в живота, в класа има и деца, които се открояват повече от другите по отношение на възможностите и поведението си – т.нар. „трудни деца“.
В края на октомври 2019 г. в този клас дойде дете от ромски произход, което бе учило преди в друго училище. По думи на родителите, там децата са се държали грубо с нея, обиждали са я заради цвета на кожата ѝ.
В новия клас момичето Ния също имаше трудности в началото, тъй като повечето деца я отбягваха и не искаха да играят с нея. За тях тя беше твърде различна и Ния се чувстваше тъжна и самотна.
Всеки петък бе денят за игра с [Пукльовците] за класа. Тогава нещата се променяха. Децата знаеха, че едно от условията за игра с [Пукльовците] бе всички заедно да участват. При разпределянето на отборите в началото винаги имаше леки съпротиви между децата в класа, т.нар. „различни деца“, в кой отбор ще бъдат. Тук освен Ния бяха и [момче] с умствено изоставане, [момче], което беше хиперактивно и трудно можеше да се задържи на едно място, както и [момиче], което не разбираше нищо от математика.
Заедно с учителката на класа се опитвахме да разпределим децата балансирано, така че във всеки отбор да има деца, които много добре се справят, такива, на които им е по-трудно, както и деца, на които им е страшно трудно. Във всеки отбор имаше и по едно „различно дете“, на което другите бяха мотивирани да помагат.
На учениците им бе обяснено, че в живота всички хора и деца са различни, всеки има различни възможности. Едни се справят добре с математика, други в спорта, трети по български. Едни са прекрасни музиканти, други художници и всеки е ценен и уникален по свой начин. Тези думи успокояваха децата и това им помагаше да бъдат малко по-толерантни към учениците, на които им беше трудно по принцип или често заемаха ролята на аутсайдери.
Благодарение на игрите [на Пукльовците] учениците имаха възможност да упражняват своите умения за проява на толерантност, както и да усетят, че въпреки по-малкото точки, които получаваха като резултат, те бяха поощрявани от учителите или психолога за тяхното старание по отношение на разбирателството помежду им.
Това бяха и часовете, в които момичето от ромски произход Ния също имаше възможност да бъде част от отбор с други деца. Тя изглеждаше щастлива и макар да ѝ бяха трудни задачите по математика, нейните съотборници ѝ помагаха.
В тези моменти, след края на играта, провеждахме дискусия с децата. Те споделяха как са се чувствали, кое най-много ги е зарадвало, какво са разбрали от съвместната игра. Тогава и Ния намираше смелост да сподели, че се е чувствала чудесно, защото нейните съученици са я приели, помагали са ѝ и никой не я е обиждал.
— Боряна Теодосиева, училищен психолог, 84 ОУ „Васил Левски“, София